22.09.2008 г., 9:10 ч.

Понякога 

  Поезия » Любовна
927 0 26

Понякога очаквам да те срещна

в градината до розовия храст.

Признавам, че раздялата е грешка,

родена да  дълбае  тънко в нас.

 

Без тебе да заспивам отегчена,

пренесла самотата си през прага.

И сънно към постелята студена

ръката си по навик да протягам...

 

Лицето ти да грее във стъклата,

но чуждо да се стапя в утринта...

Да скърца, незаключена, вратата,

подритвана от улична тъга...

 

Денят навлича сивата си риза.

Нощта загубва своя аромат...

 

Понякога си толкова наблизо!

А толкова далечен... Непознат...

 

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За жалост е така... понякога.
  • Сега е съвършено !
  • Редактирах последния куплет по съвета на Ивайло.За което му благодаря!
    Как е сега?
  • Много красиво е чувството ти за самота. Поздрави и от мен.
  • "Лицето ти да грее във стъклата,

    но чуждо да се стапя в утринта...

    Да скърца, незаключена, вратата,

    подритвана от улична тъга..."

    Цялото ти стихотворение е като една красива мелодия...Прелест просто!

  • да, Бианка, светът е за двама...
  • Да, точно така става. Наистина се затваря кръгът.
  • И аз го чета отново и си мисля,че с размяната се затваря кръгът.Започва с "понякога" и свършва с това...
  • Върнах се И на мен ми харесва повече с размяната. Мисля, че това,
    "Понякога си толкова наблизо!
    А толкова далечен... Непознат..." (с поправката)
    е есенцията!...
    Но решението е твое. (И така доста си боли от стиха!)
  • И аз мисля, че спокойно можеш да ги размениш,
    но и така е много добре!Решението е твое!
  • Да,мисля ,че ще е по-добре,ако наистина размениш !
    Иначе...стихотворението е много силно Харесах!
  • Благодаря на всички! Радвам се,че съм стреляла в сърцата ви.Такава болка всеки някога е преживял.
    А за Ивайло-наистина,прав си! Така май става по-добре!Но искам да попитам и другите читатели-да разменя ли местата в края на стихотворението на последните редове?
    "Денят навлича сивата си риза.
    Нощта загубва своя аромет.
    Понякога си толкова наблизо!
    А толкова далечен...Непознат..."
  • Красиво си предала чувството на липса. Чудесен стих, само бих разменил местата на двете последни двустишия...
  • Невероятно красив стих
  • Истински празник за душата ми са стиховете ти, Бианка!
    Благодаря ти!
  • Прекрасен стих!!! А ми стана тъжно и студено!!!
    Прегръщам те, Бианка!
  • Много е хубаво!!! Прекалено!
  • Разкош!Поздравления!
  • ПРЕКРАСЕН стих!!!Великолепен!Наистина ми влезе в душата този стих...Бианка,радвам се че те познавам!
  • Познато на мнозина...
    Миличка*!
  • понякога...тъжна и нежна емоция...
    а ти си прекрасна...мила Бианка...великолепна си!
    прегръщам те с обич.
  • Прекрасен стих!Поздрави!
  • Не само понякога, винаги те чета, и винаги е удоволствие за мен да се потопя в твоя поетичен свят!
    Всеки път вълнуваш...!
  • Понякога си толкова наблизо!
    А толкова далечен, непознат.
    Толкова тъжно! До вчера най-близките на света, а от днес далечни непознати.
    Влезе ми в душата този стих! Прегръщам те!

  • Понякога...е така, тъжно и самотно
    "Без тебе да заспивам отегчена,

    пренесла самотата си през прага.

    И сънно към постелята студена

    ръката си по навик да протягам..."
    !!!


  • !!!
    Много си добра, Бианка!
    Много!
Предложения
: ??:??