Като светкавица яви се тя
и ярко, но за кратко освети мрака душевен.
Миг по-късно сърцето гръмко затуптя,
но облакът надвиснал стана дваж по-черен!
Ликът ù в очите ми небрежно се разля,
безмерно неспокойна стана самотата.
Поемайки дъх, моментът изтля
и мълчаливо ехо отекна в тишината...
... Плътта ù ненагледна, не ще ме тя ощастливи,
не ще ми пръкне тя надежда, че животът ще се промени...
А моите чувства, константно променливи,
са тъй ревящи, като животни диви... ...