Като светкавица яви се тя
и ярко, но за кратко освети мрака душевен.
Миг по-късно сърцето гръмко затуптя,
но облакът надвиснал стана дваж по-черен!

Ликът ù в очите ми небрежно се разля,
безмерно неспокойна стана самотата.
Поемайки дъх, моментът изтля
и мълчаливо ехо отекна в тишината...

... Плътта ù ненагледна, не ще ме тя ощастливи,
не ще ми пръкне тя надежда, че животът ще се промени...
А моите чувства, константно променливи,
са тъй ревящи, като животни диви...

Не бе тя моята любима,
макар за миг да я желaх.
А душата си неутешима -
почти за**ах.

Да имах право на желание неизпълнимо,
тоз мрак със светъл ден бих заменил!
...
И само за миг да бъда с моята незаменима...
едничкия си живот бих ви подарил.

Съдбата друга ми предлага...
Не ще да бъда скоро аз красив!
И ще я взема, все една ми се полага...
Ще бъда някой ден и аз щастлив!    или не :)