17.05.2009 г., 0:51 ч.

Пообъркан 

  Поезия » Любовна
1109 0 2
Като светкавица яви се тя
и ярко, но за кратко освети мрака душевен.
Миг по-късно сърцето гръмко затуптя,
но облакът надвиснал стана дваж по-черен!
Ликът ù в очите ми небрежно се разля,
безмерно неспокойна стана самотата.
Поемайки дъх, моментът изтля
и мълчаливо ехо отекна в тишината...
... Плътта ù ненагледна, не ще ме тя ощастливи,
не ще ми пръкне тя надежда, че животът ще се промени...
А моите чувства, константно променливи,
са тъй ревящи, като животни диви... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добрин Всички права запазени

Предложения
: ??:??