ПОПЪТНА ПЕСЕН
... живях лета на жежки сенокоси,
развлачих зими – вълна на дарак,
и пролети – с девойки светлокоси,
в дъбрави с риган, мащерка и мак,
сега върлувам в светлата си есен
какво ме чака, знам добре, отвъд –
и там ще пея с ангелите песен
по стария Коларски Млечен път,
понякога ще ви изпращам сутрин
написани със слънчев лъч, писма –
светулчица над вашите компютри, ...