ПОПЪТНА ПЕСЕН

... живях лета на жежки сенокоси,

развлачих зими – вълна на дарак,

и пролети – с девойки светлокоси,

в дъбрави с риган, мащерка и мак,

сега върлувам в светлата си есен

какво ме чака, знам добре, отвъд –

и там ще пея с ангелите песен

по стария Коларски Млечен път,

понякога ще ви изпращам сутрин

написани със слънчев лъч, писма –

светулчица над вашите компютри,

слетяла ви – тъй плаха! – у дома,

пресякъл низ от безчовечни доби,

загърбил злато, слава, тъп разкош,

ще ви попитам липсва ли ви обич? –

без обич минал ден не чини грош,

ще ви разказвам как е из Всемира,

светът и там с любов е сътворен.

Към Бога всеки своя път намира! –

дано и аз да стигна някой ден.