Apr 15, 2010, 11:02 AM

Порцеланов късмет 

  Poetry » Love
681 0 2

Аз съм на прага към теб

като конска подкова

и татуирана детелина

върху кожата на посадено утре дърво.

Поглеждам всеки ден, когато прекрачваш ме -

отдолу нагоре -

и проскърцвам с порцелановото чене:

„Пак е с панталон - егати късмета!”

© Милко Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??