15 апр. 2010 г., 11:02

Порцеланов късмет 

  Поэзия » Любовная
703 0 2
Аз съм на прага към теб
като конска подкова
и татуирана детелина
върху кожата на посадено утре дърво.
Поглеждам всеки ден, когато прекрачваш ме -
отдолу нагоре -
и проскърцвам с порцелановото чене:
„Пак е с панталон - егати късмета!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Все права защищены

Предложения
: ??:??