Аз съм на прага към теб
като конска подкова
и татуирана детелина
върху кожата на посадено утре дърво.
Поглеждам всеки ден, когато прекрачваш ме -
отдолу нагоре -
и проскърцвам с порцелановото чене:
„Пак е с панталон - егати късмета!”
© Милко Христов Всички права запазени