15.04.2010 г., 11:02 ч.
Порцеланов късмет
Аз съм на прага към теб
като конска подкова
и татуирана детелина
върху кожата на посадено утре дърво.
Поглеждам всеки ден, когато прекрачваш ме -
отдолу нагоре -
и проскърцвам с порцелановото чене:
„Пак е с панталон - егати късмета!”
като конска подкова
и татуирана детелина
върху кожата на посадено утре дърво.
Поглеждам всеки ден, когато прекрачваш ме -
отдолу нагоре -
и проскърцвам с порцелановото чене:
„Пак е с панталон - егати късмета!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Милко Христов Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
