15.04.2010 г., 11:02 ч.

Порцеланов късмет 

  Поезия » Любовна
669 0 2

Аз съм на прага към теб

като конска подкова

и татуирана детелина

върху кожата на посадено утре дърво.

Поглеждам всеки ден, когато прекрачваш ме -

отдолу нагоре -

и проскърцвам с порцелановото чене:

„Пак е с панталон - егати късмета!”

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??