Mar 11, 2008, 2:17 PM

Пориви 

  Poetry » Other
669 0 10
Едно безумно лято влачеше
поройните си пориви към бездните,
небето жално денем плачеше,
а нощем грееха пътеки звездни.
Една безумна есен ни примамваше
с жълто-кехлибарения цвят на гроздето,
искряха страховете ни, припламвайки
като светкавици над ужасени дроздове.
А зимата, изтупвайки кожуха,
беснееше със сила страховита
и ненаситно тъпчеше търбуха
с кал и свила снеговита. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Random works
: ??:??