11 мар. 2008 г., 14:17

Пориви 

  Поэзия » Другая
666 0 10
Едно безумно лято влачеше
поройните си пориви към бездните,
небето жално денем плачеше,
а нощем грееха пътеки звездни.
Една безумна есен ни примамваше
с жълто-кехлибарения цвят на гроздето,
искряха страховете ни, припламвайки
като светкавици над ужасени дроздове.
А зимата, изтупвайки кожуха,
беснееше със сила страховита
и ненаситно тъпчеше търбуха
с кал и свила снеговита. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Все права защищены

Предложения
: ??:??