Едно безумно лято влачеше
поройните си пориви към бездните,
небето жално денем плачеше,
а нощем грееха пътеки звездни.
Една безумна есен ни примамваше
с жълто-кехлибарения цвят на гроздето,
искряха страховете ни, припламвайки
като светкавици над ужасени дроздове.
А зимата, изтупвайки кожуха,
беснееше със сила страховита
и ненаситно тъпчеше търбуха
с кал и свила снеговита. ...