Опустя в забвение навеки
на илюзиите порутеният храм.
Тънат в бурен мъртвите пътеки
на угасналия бледосинкав блян.
Натежали, стъпките далечни
уморено глъхнат в ледена тъма.
Сенките, застинали и вечни,
тънат в сънен унес и тъга.
Тук напразно камъкът изронен
е очаквал да прекрачи в нощта,
кат владетел стар на трон вековен,
плахо призракът нетлен на любовта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up