Oct 21, 2008, 10:00 PM

Порутеният храм 

  Poetry » Love
584 0 0
Опустя в забвение навеки
на илюзиите порутеният храм.
Тънат в бурен мъртвите пътеки
на угасналия бледосинкав блян.
Натежали, стъпките далечни
уморено глъхнат в ледена тъма.
Сенките, застинали и вечни,
тънат в сънен унес и тъга.
Тук напразно камъкът изронен
е очаквал да прекрачи в нощта,
кат владетел стар на трон вековен,
плахо призракът нетлен на любовта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Random works
: ??:??