Последен час

hcs (Георги)
2047 241

Jun 4, 2020, 3:19 PM

Poetry » Phylosophy

1007 0 1

Слънцето далеч от мен си отива,

всичко унася се в сън,

всичко в нощта заспива,

тъмно става навън.

Изгряват звезди, луна

на небето в нощта тъмна

и душа лута се сама

в очакване навън да съмне.

Но слънцето угасна,

облаци звездите скриват,

пред мен е бездната ужасна,

от тоя свят всички си отиват.

В очакване на вечен мраз

усещам болка и самота

и в последния си час

ще си отида от света.

Please sign in with your account so you can comment and vote.