Последен час

hcs (Георги)
2037 243

4.06.2020 г., 15:19 ч.

Поезия » Философска

955 0 1

Слънцето далеч от мен си отива,

всичко унася се в сън,

всичко в нощта заспива,

тъмно става навън.

Изгряват звезди, луна

на небето в нощта тъмна

и душа лута се сама

в очакване навън да съмне.

Но слънцето угасна,

облаци звездите скриват,

пред мен е бездната ужасна,

от тоя свят всички си отиват.

В очакване на вечен мраз

усещам болка и самота

и в последния си час

ще си отида от света.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.