(провокирано от "Последната ми утринна молитва" -
Валери Станков)
Тя, сутринта, от загуби е трудна...
а изгревът е пепел катарактена...
Светът се стапя... Толкова е мудно...
Куршум в челото и не ща антракти!
Дантелена раздяла е Нощта изцяло.
Хихикаща, Луната ме изгаря.
На инсулин, Надеждата е вяла,
като празна кутийка цигари...
Животът изтича... Малко остана...
Бялата риза... Костюмът... Куплет... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up