Последният ми букет...

1.09.2010 г., 19:59 ч.

Поезия » Любовна

598 0 2

(провокирано от "Последната ми утринна молитва" -

Валери Станков)

Тя, сутринта, от загуби е трудна...

а изгревът е пепел катарактена...

Светът се стапя... Толкова е мудно...

Куршум в челото и не ща антракти!

Дантелена раздяла е Нощта изцяло.

Хихикаща, Луната ме изгаря.

На инсулин, Надеждата е вяла,

като празна кутийка цигари...

Животът изтича... Малко остана...

Бялата риза... Костюмът... Куплет...

Ще счупят вратата... а аз, на дивана,

ще стискам в ръцете, за тебе, букет...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.