1 sept 2010, 19:59

Последният ми букет... 

  Poesía » De amor
635 0 2
(провокирано от "Последната ми утринна молитва" -
Валери Станков)
Тя, сутринта, от загуби е трудна...
а изгревът е пепел катарактена...
Светът се стапя... Толкова е мудно...
Куршум в челото и не ща антракти!
Дантелена раздяла е Нощта изцяло.
Хихикаща, Луната ме изгаря.
На инсулин, Надеждата е вяла,
като празна кутийка цигари...
Животът изтича... Малко остана...
Бялата риза... Костюмът... Куплет... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??