slavi2002 (Слави Тодоров)
92 164
Jun 17, 2016, 10:54 AM

Последният сън 

  Poetry » Civilian
1077 3 10

Последният сън

 

Околчица потъна сред гъстите мъгли,

нощта настъпи бавно и някак неусетно.

И изгревът, бродиран със борови игли,

росата ще изплаче над Ботевата чета.

 

Къде сте, самодиви, с копринени криле,

и тъмната жетварка, със припева й скръбен,

героя оплачèте, големите мъже,

от тях не знае никой дали ще се завърне.

 

С тревите ги завийте, сънуват сетен сън –

родината – свободна, любимата – с цветя,

и майките – щастливи, посрещат ги навън,

пред къщите си грейнали, окъпни в дъга.

 

Но този сън е кратък, несвързан и горчив.

Предателят не чака. И пушките гърмят.

Да бягаш ли с надежда да останеш жив,

или да жертваш всичко за късче свобода.

 

Такава трудна крачка. Единствена. И тя

е тежка като камък, но който я направи

ще свети много дълго и ярко в паметта,

на своята родина – велик и незабравен.

© Слави Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??