Последният сън
Околчица потъна сред гъстите мъгли,
нощта настъпи бавно и някак неусетно.
И изгревът, бродиран със борови игли,
росата ще изплаче над Ботевата чета.
Къде сте, самодиви, с копринени криле,
и тъмната жетварка, със припева й скръбен,
героя оплачèте, големите мъже,
от тях не знае никой дали ще се завърне.
С тревите ги завийте, сънуват сетен сън –
родината – свободна, любимата – с цветя,
и майките – щастливи, посрещат ги навън, ...