Aug 19, 2012, 12:21 PM

Последно танго 

  Poetry » Love
1387 0 16

Пламтящо тàнго – всеки тон бе жив и топъл...
Днес този звук умира сякаш в бандеона –
сподавен стон, а може би последен вопъл
лежи на дансинга - подобно миг отронен.

Любов ли? Не – макет на вавилонска кула –
дори мълчанието ни е двуезично,
халките златни в шкафа - просто златни нули,
а всеки допир помежду ни – сеизмичен.

И вече не е важно кой в какво е сбъркал.
Последно тàнго – гръб във гръб – Адам и Ева.
На масата: димяща свещ – самотен щъркел,
готов за полет, ала не на юг – на север.

© Владимир Виденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??