petka-spagetka
179 152
Oct 23, 2011, 9:09 AM

Последното ми детство си отива 

  Poetry » Landscape
647 0 7

Сред есенната пустота на двора,

в листата, под стрехата крива

аз виждам как присвито от умора

последното ми детство си отива.

Държа в ръцете си купчинка спомени,

които ми говорят шеговито.

Дори не помня от къде съм ги изровила...

Но знам, че са били отдавна скрити.

И днес с усмивка ги подреждам

под слънцето на есента красива,

която взима сетната надежда

от детството

                            ... което си отива.

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??