petka-spagetka
179 152
23.10.2011 г., 9:09 ч.

Последното ми детство си отива 

  Поезия » Пейзажна
646 0 7

Сред есенната пустота на двора,

в листата, под стрехата крива

аз виждам как присвито от умора

последното ми детство си отива.

Държа в ръцете си купчинка спомени,

които ми говорят шеговито.

Дори не помня от къде съм ги изровила...

Но знам, че са били отдавна скрити.

И днес с усмивка ги подреждам

под слънцето на есента красива,

която взима сетната надежда

от детството

                            ... което си отива.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??