23 окт. 2011 г., 09:09

Последното ми детство си отива 

  Поэзия » Пейзажная
648 0 7

Сред есенната пустота на двора,

в листата, под стрехата крива

аз виждам как присвито от умора

последното ми детство си отива.

Държа в ръцете си купчинка спомени,

които ми говорят шеговито.

Дори не помня от къде съм ги изровила...

Но знам, че са били отдавна скрити.

И днес с усмивка ги подреждам

под слънцето на есента красива,

която взима сетната надежда

от детството

                            ... което си отива.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??