Постановка

Frienemy (Акил)
2 3

Jan 6, 2010, 9:40 PM

Poetry » Phylosophy

538 0 2

Дойде моментът за последно

на подиум да се кача

там където изгубих себе си безследно

в непрекъсната игра

Дали играя или дирижирам

така и не разбрах

в изкуствените си лица се взирам

и с дъх почиствам гъстата им прах

Животът всъщност е постановка интересна

но ние не сме актьори а просто с маски хора

различни роли репетираме на една и съща сцена

но на пиесата не знаем кой е режисьора

Отчаяние Желание Депресия Надежда

най-накрая май достигнах своя връх

на рафт обратно маските подреждам

а с душата абсорбирам носталгичния им лъх

и на тоз спектакъл ето края

безценни са последните моменти

но безмислени са те във празна стая

лишена от аплодисменти

Please sign in with your account so you can comment and vote.

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

2010-01-06T21:59:26+02:00

!!!*
yanko27 (Янко Велков)

2010-01-06T21:46:29+02:00

Много е хубаво, с невероятен финал Длъжни сме да играем в постановката на живота, защото на неговата сцена оцеляват само добрите актьори...