Frienemy (Акил)
2 3
6 янв. 2010 г., 21:40

Постановка 

  Поэзия » Философская
535 0 2

Дойде моментът за последно

на подиум да се кача

там където изгубих себе си безследно

в непрекъсната игра

 

Дали играя или дирижирам

така и не разбрах

в изкуствените си лица се взирам

и с дъх почиствам гъстата им прах

 

Животът всъщност е постановка интересна

но ние не сме актьори а просто с маски хора

различни роли репетираме на една и съща сцена

но на пиесата не знаем кой е режисьора

 

Отчаяние Желание Депресия Надежда

най-накрая май достигнах своя връх

на рафт обратно маските подреждам

а с душата абсорбирам носталгичния им лъх

 

и на тоз спектакъл ето края

безценни са последните моменти

но безмислени са те във празна стая

лишена от аплодисменти

 

© Акил Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!*
  • Много е хубаво, с невероятен финал Длъжни сме да играем в постановката на живота, защото на неговата сцена оцеляват само добрите актьори...
Предложения
: ??:??