Постановка

Frienemy (Акил)
2 3

6 ene 2010, 21:40

Poesía » Filosófica

551 0 2

Дойде моментът за последно

на подиум да се кача

там където изгубих себе си безследно

в непрекъсната игра

Дали играя или дирижирам

така и не разбрах

в изкуствените си лица се взирам

и с дъх почиствам гъстата им прах

Животът всъщност е постановка интересна

но ние не сме актьори а просто с маски хора

различни роли репетираме на една и съща сцена

но на пиесата не знаем кой е режисьора

Отчаяние Желание Депресия Надежда

най-накрая май достигнах своя връх

на рафт обратно маските подреждам

а с душата абсорбирам носталгичния им лъх

и на тоз спектакъл ето края

безценни са последните моменти

но безмислени са те във празна стая

лишена от аплодисменти

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

2010-01-06T21:59:26+02:00

!!!*
yanko27 (Янко Велков)

2010-01-06T21:46:29+02:00

Много е хубаво, с невероятен финал Длъжни сме да играем в постановката на живота, защото на неговата сцена оцеляват само добрите актьори...