Jan 20, 2009, 8:44 PM

Посвещение 

  Poetry » Other
702 0 1
на мамето ми Надя Патрикова
Слънцето зад хоризонт залязва,
но изгрев нов му предстои,
с лъчите нежни то да радва
Земята в други ширини.
Така и ти от небесата,
сред житейската тъма,
ни сочиш път към Светлината
и вече там не си сама.
Но с праведниците сияеш
в духовната си красота,
пътеки нови ни чертаеш ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Костадинов All rights reserved.

Random works
: ??:??