Посвещение

20.01.2009 г., 20:44 ч.

Поезия » Друга

639 0 1

на мамето ми Надя Патрикова

Слънцето зад хоризонт залязва,

но изгрев нов му предстои,

с лъчите нежни то да радва

Земята в други ширини.

Така и ти от небесата,

сред житейската тъма,

ни сочиш път към Светлината

и вече там не си сама.

Но с праведниците сияеш

в духовната си красота,

пътеки нови ни чертаеш

ти, наша мъничка звезда.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.