20 янв. 2009 г., 20:44

Посвещение 

  Поэзия » Другая
615 0 1

                                                                         на мамето ми Надя Патрикова

Слънцето зад хоризонт залязва,

но изгрев нов му предстои,

с лъчите нежни то да радва

Земята в други ширини.

 

Така и ти от небесата,

сред житейската тъма,

ни сочиш път към Светлината

и вече там не си сама.

 

Но с праведниците сияеш

в духовната си красота,

пътеки нови ни чертаеш

ти, наша мъничка звезда.

© Виктор Костадинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??