На Петя Дубарова
Откакто четох твоята "СОНАТА",
морето виждам с твоите очи:
от скръб по тебе гърчи се вълната,
а фарът гневно мига и мълчи.
И тебе виждам - като бяла фея,
обсипана със пъстри раковини,
излизаш нощем приказна на кея.
И все на седемнадесет години.
Морето плаче със сълзи солени,
пищи тревожно гларус наранен,
присягат водораслите зелени ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up