На Петя Дубарова
Откакто четох твоята "СОНАТА",
морето виждам с твоите очи:
от скръб по тебе гърчи се вълната,
а фарът гневно мига и мълчи.
И тебе виждам - като бяла фея,
обсипана със пъстри раковини,
излизаш нощем приказна на кея.
И все на седемнадесет години.
Морето плаче със сълзи солени,
пищи тревожно гларус наранен,
присягат водораслите зелени ...