21 oct 2011, 17:41

Посветено 

  Poesía » Otra
521 0 9

 

На Петя Дубарова

 

Откакто четох твоята "СОНАТА",

морето виждам с твоите очи:

от скръб по тебе гърчи се вълната,

а фарът гневно мига и мълчи.

 

И тебе виждам - като бяла фея,

обсипана със пъстри раковини,

излизаш нощем приказна на кея.

И все на седемнадесет години.

 

Морето плаче със сълзи солени,

пищи тревожно гларус наранен,

присягат водораслите зелени

да те докоснат с порив съкровен.

 

А вятърът вълните реши с гребен

и чака да се върнеш със прибоя...

О, лъч от твоя взор ми е потребен,

богиньо морска, пленница съм твоя!

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??