21 окт. 2011 г., 17:41

Посветено 

  Поэзия » Другая
547 0 9
На Петя Дубарова
Откакто четох твоята "СОНАТА",
морето виждам с твоите очи:
от скръб по тебе гърчи се вълната,
а фарът гневно мига и мълчи.
И тебе виждам - като бяла фея,
обсипана със пъстри раковини,
излизаш нощем приказна на кея.
И все на седемнадесет години.
Морето плаче със сълзи солени,
пищи тревожно гларус наранен,
присягат водораслите зелени ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Все права защищены

Предложения
: ??:??