Apr 7, 2012, 10:39 PM

Посветено на любовта, която си отива 

  Poetry » Love
1113 0 1

Изтича между пръстите ми обичта,

която доблестно опитвах да запазя,

от вино се превръща във вода,

от болка се изменя на омраза.

 

Със сигурност виновник има,

сред нас е някъде… Дали съм аз ?

Угасващата обич мене ли проклина,

че често бърках я със страст?

 

Навярно чувства, че се губи спомена,

и нежелана е сега сред нас.

Тя търси други да сглобяват пъзела

спокойно – нежно, без следи от власт.

 

Те няма да я пуснат да си иде,

ще я запазят чиста, съвършено ясна,

те няма мислено да я проклинат,

дори когато любовта не им изнася.

 

Но тази обич със спестени клевети

и сума ти красиви обещания,

тя най-бързо се руши,

защото е лишена от страдания.

© Последната All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??