Изтича между пръстите ми обичта,
която доблестно опитвах да запазя,
от вино се превръща във вода,
от болка се изменя на омраза.
Със сигурност виновник има,
сред нас е някъде… Дали съм аз ?
Угасващата обич мене ли проклина,
че често бърках я със страст?
Навярно чувства, че се губи спомена,
и нежелана е сега сред нас.
Тя търси други да сглобяват пъзела
спокойно – нежно, без следи от власт.
Те няма да я пуснат да си иде,
ще я запазят чиста, съвършено ясна,
те няма мислено да я проклинат,
дори когато любовта не им изнася.
Но тази обич със спестени клевети
и сума ти красиви обещания,
тя най-бързо се руши,
защото е лишена от страдания.
© Последната Все права защищены