Изтича между пръстите ми обичта,

която доблестно опитвах да запазя,

от вино се превръща във вода,

от болка се изменя на омраза.

Със сигурност виновник има,

сред нас е някъде… Дали съм аз ?

Угасващата обич мене ли проклина,

че често бърках я със страст?

Навярно чувства, че се губи спомена,

и нежелана е сега сред нас.

Тя търси други да сглобяват пъзела

спокойно – нежно, без следи от власт.

Те няма да я пуснат да си иде,

ще я запазят чиста, съвършено ясна,

те няма мислено да я проклинат,

дори когато любовта не им изнася.

Но тази обич със спестени клевети

и сума ти красиви обещания,

тя най-бързо се руши,

защото е лишена от страдания.