Nov 21, 2020, 11:21 PM

Потънахме в очите си дълбоко 

  Poetry » Love
365 1 2

Потънахме в очите си дълбоко
То беше трепетен, отчаян миг…
Осъдени от времето жестоко,
крещеше във зениците ни вик!

 

Магнит ли ни притегляше? И двама
горяхме! За минута ли, за две.
И нещо неизказано остана –
съдбата ли отново го отне?

 

Тежаха ни торбите със проблеми,
душите ни – изпълнени с тъга…
Мигът, мигът – единственото време,
в очите ни той огън разгоря…

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??