Nov 21, 2020, 11:21 PM

Потънахме в очите си дълбоко 

  Poetry » Love
426 1 2
Потънахме в очите си дълбоко
То беше трепетен, отчаян миг…
Осъдени от времето жестоко,
крещеше във зениците ни вик!
Магнит ли ни притегляше? И двама
горяхме! За минута ли, за две.
И нещо неизказано остана –
съдбата ли отново го отне?
Тежаха ни торбите със проблеми,
душите ни – изпълнени с тъга…
Мигът, мигът – единственото време,
в очите ни той огън разгоря…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??