21.11.2020 г., 23:21 ч.

Потънахме в очите си дълбоко 

  Поезия » Любовна
391 1 2

Потънахме в очите си дълбоко
То беше трепетен, отчаян миг…
Осъдени от времето жестоко,
крещеше във зениците ни вик!

 

Магнит ли ни притегляше? И двама
горяхме! За минута ли, за две.
И нещо неизказано остана –
съдбата ли отново го отне?

 

Тежаха ни торбите със проблеми,
душите ни – изпълнени с тъга…
Мигът, мигът – единственото време,
в очите ни той огън разгоря…

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??