Nov 16, 2009, 12:40 AM

Познатото непознато чувство... 

  Poetry » Other
785 0 2

Пак вали,

спомени оглеждат се във капките.

Сърцето ми тъжи,

мечтите давят се във локвите...

 

Пак мрачно е,

черни облаци обгръщат мислите.

Душата ми гори,

чувствата изгубват се във сълзите...

 

Пак празно е,

 бурни ветрове отвяват надалеч надеждите.

А умът не спи,

вечно скита се из лабиринтите...

© Мария Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Винаги скита. И може по пътя да види, че въпреки всичко мечтите могат да плуват; че сълзите гасят пожара в душата, а чувствата оцеляват въпреки всичко; че надеждите винаги помнят обратния път.
  • Да.
Random works
: ??:??