Пак вали,
спомени оглеждат се във капките.
Сърцето ми тъжи,
мечтите давят се във локвите...
Пак мрачно е,
черни облаци обгръщат мислите.
Душата ми гори,
чувствата изгубват се във сълзите...
Пак празно е,
бурни ветрове отвяват надалеч надеждите.
А умът не спи,
вечно скита се из лабиринтите...
© Мария Стоянова Все права защищены