16 nov 2009, 0:40

Познатото непознато чувство... 

  Poesía » Otra
772 0 2

Пак вали,

спомени оглеждат се във капките.

Сърцето ми тъжи,

мечтите давят се във локвите...

 

Пак мрачно е,

черни облаци обгръщат мислите.

Душата ми гори,

чувствата изгубват се във сълзите...

 

Пак празно е,

 бурни ветрове отвяват надалеч надеждите.

А умът не спи,

вечно скита се из лабиринтите...

© Мария Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Винаги скита. И може по пътя да види, че въпреки всичко мечтите могат да плуват; че сълзите гасят пожара в душата, а чувствата оцеляват въпреки всичко; че надеждите винаги помнят обратния път.
  • Да.
Propuestas
: ??:??