Jun 7, 2011, 7:37 PM

Прах 

  Poetry » Other
1181 0 2
Разби се пясъчният стар часовник
сред пясъка край моята река.
И отброяващите времето частици
се смесиха с на времето праха...
Аз често идвам тук и си припомням
за моето мерило на тъга,
но само пясъка крайдунавски намирам
и няколкото счупени стъкла...
Вървя по този бряг, а под краката
ми парят моите несбъднати мечти...
Да, знам, че туй е воля на съдбата -
без капка жалост времето лети! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??