Прах

7 июн. 2011 г., 19:37

Поэзия » Другая

1054 0 2

Разби се пясъчният стар часовник

сред пясъка край моята река.

И отброяващите времето частици

се смесиха с на времето праха...

Аз често идвам тук и си припомням

за моето мерило на тъга,

но само пясъка крайдунавски намирам

и няколкото счупени стъкла...

Вървя по този бряг, а под краката

ми парят моите несбъднати мечти...

Да, знам, че туй е воля на съдбата -

без капка жалост времето лети!

Край мен тополите загадъчно си шепнат.

Една към друга леко се кривят.

Но те, за жалост, нищо не разбират.

Тополите не могат да тъжат!