7.06.2011 г., 19:37 ч.

Прах 

  Поезия » Друга
1185 0 2
Разби се пясъчният стар часовник
сред пясъка край моята река.
И отброяващите времето частици
се смесиха с на времето праха...
Аз често идвам тук и си припомням
за моето мерило на тъга,
но само пясъка крайдунавски намирам
и няколкото счупени стъкла...
Вървя по този бряг, а под краката
ми парят моите несбъднати мечти...
Да, знам, че туй е воля на съдбата -
без капка жалост времето лети! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Маринова Всички права запазени

Предложения
: ??:??