Не съм феникс, а само прашинка
от пепелта, която вятърът носи.
Искам да бъдем заедно дружини,
добре горяхме, елате ми на гости.
Тъгувах ли, всеки бъдещ ме гонеше
от страх, че в пожар ще гори.
Веселях ли се, за топлината молеше
с обещание да ме приюти.
Утихваше ли, поисквах си нещо.
Притисках момента да не бяга,
но времето вървеше безпогрешно,
а грешката все оставаше млада. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up