Не съм феникс, а само прашинка
от пепелта, която вятърът носи.
Искам да бъдем заедно дружини,
добре горяхме, елате ми на гости.

Тъгувах ли, всеки бъдещ ме гонеше
от страх, че в пожар ще гори.
Веселях ли се, за топлината молеше
с обещание да ме приюти.

Утихваше ли, поисквах си нещо.
Притисках момента да не бяга,
но времето вървеше безпогрешно,
а грешката все оставаше млада.

Накрая небето спорно реши -
сълзи от облаци изпрати  
и една в розов храст ме стопи,
мечта превърна в аромати.

Нямам обелиск, не ми и трябва,
не се нуждая от поклони,
който иска, нека ми се радва
или в ухание сълзи да рони.

Vacuum