29.06.2012 г., 23:03 ч.

Прашинка 

  Поезия » Философска
832 0 0
Не съм феникс, а само прашинка
от пепелта, която вятърът носи.
Искам да бъдем заедно дружини,
добре горяхме, елате ми на гости.
Тъгувах ли, всеки бъдещ ме гонеше
от страх, че в пожар ще гори.
Веселях ли се, за топлината молеше
с обещание да ме приюти.
Утихваше ли, поисквах си нещо.
Притисках момента да не бяга,
но времето вървеше безпогрешно,
а грешката все оставаше млада. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Мир Всички права запазени

Предложения
: ??:??