Feb 23, 2010, 9:42 AM

Празно 

  Poetry » Other
717 0 10

Небето днес ми е на гости,
събрано ниско.
И светлината си не носи,
не носи нищо.

Нарочно, за да бъде мое,
се е смалило.
И пак сърцето ми не може,
и пак – безсилно.

А бях го молил. За какво?
Дори не помня.
И отчуждено, и добро.
Като икона

без дух, без израз.
Бог – без образ.
И само нимбата се вижда.
Огромен облак.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??