23 feb 2010, 9:42

Празно 

  Poesía » Otra
718 0 10

Небето днес ми е на гости,
събрано ниско.
И светлината си не носи,
не носи нищо.

Нарочно, за да бъде мое,
се е смалило.
И пак сърцето ми не може,
и пак – безсилно.

А бях го молил. За какво?
Дори не помня.
И отчуждено, и добро.
Като икона

без дух, без израз.
Бог – без образ.
И само нимбата се вижда.
Огромен облак.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??