Небето днес ми е на гости,
събрано ниско.
И светлината си не носи,
не носи нищо.
Нарочно, за да бъде мое,
се е смалило.
И пак сърцето ми не може,
и пак – безсилно.
А бях го молил. За какво?
Дори не помня.
И отчуждено, и добро.
Като икона
без дух, без израз.
Бог – без образ.
И само нимбата се вижда.
Огромен облак.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados
но пък какво пълно стихо се е получило!!!