23.02.2010 г., 9:42 ч.
Празно
Небето днес ми е на гости,
събрано ниско.
И светлината си не носи,
не носи нищо.
Нарочно, за да бъде мое,
се е смалило.
И пак сърцето ми не може,
и пак – безсилно.
А бях го молил. За какво?
Дори не помня.
И отчуждено, и добро.
Като икона ...
събрано ниско.
И светлината си не носи,
не носи нищо.
Нарочно, за да бъде мое,
се е смалило.
И пак сърцето ми не може,
и пак – безсилно.
А бях го молил. За какво?
Дори не помня.
И отчуждено, и добро.
Като икона ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Райчо Русев Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
